Следвайте Гласове в ТелеграмИрена Тодорова, доктор по политология и университетски преподавател

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Ирена Тодорова, лекар по политология и академични учител пред Tribune.bg

- Ежедневно излизат информации за следващи случаи на принуждение и закани за ликвидиране. Станали сме по-чувствителни и ги виждаме повече? Сега управляващите са решили да ни осведомят интензивно? Или в действителност настъпи някаква смяна и потърпевшите събират храброст да приказват? Случаят „ Дебора “ ли ще бъде повратната точка?

- От всичко по-малко. Безспорно общество ни става все по-реактивно, реагира, гневи се, желае да трансформира. Този случай докосна доста хора, само че коства ми се бързо бе привидяна опция за обосноваване на избрани политически дейности. Давам си сметка, че едно държавно управление ясно декларирало себе си като евроатлантическо би трябвало да следва избран дневен ред, като в този подтекст това е приемането на Истанбулската спогодба и синхронизиране на законодателството ни с нейните правила, само че все пак в мен остава чувството за демонстрация на извънредно противен популизъм, подхранил се от ужаса на една персонална покруса.

Това, което споделям е, че скалъпените небрежно промени в закона за домашното принуждение и целият звук, който подвигнаха депутатите, няма да реши казуса. Наред с това редица неправителствени организации, феминистки придвижвания и отявлени обществени представители ловко подеха тематиката, като започнаха да чертаят облика на българския мъж като облик на принудител, а този на дамата като на жертва. На път са да разгласят даже всички мъже за неприятни, а всички дами за положителни. Шумното потребление на сходни престъпни действия е рисково. Превръщането на едно закононарушение в инструмент на политическата идеология може извънредно да радикализира хората, виждаме разрушителния резултат върху обществата от Me too и BLM.

Не споделям и в последно време публикуваните диагнози от същите тези субекти на публичността, които приказват за болното българско общество, което е хетеронормативно, патриархално, хомофобско и расистко. Такива изказвания могат да вършат единствено хора, които не познават българската среда или които целят да конструират действителност, оттатък настоящата.

- Често в полето на публичния спор излиза разногласието дали „ Българинът “ (като систематизирано понятие) е податлив да бие „ балкански мачо “, а „ Българката “ – примирена и склонна да търпи експанзия. Обществен проблем с насилието несъмнено има. Повече ли е обаче при нас в сравнение с в други западни общества?

- Не. На едни от челните места са страни като Финландия, Гърция, Австрия, Холандия, Франция и впрочем, а България е напълно в края на класацията, вижте данните от юли тази година на Евростат. Потресаваща е ненавистта на редица известни интелектуалци към всичко българско. Този комплекс за непълноценност избива изключително блестящо в анализите им,  пречи им на трезвата преценка и уви на научната експертиза. Проблемът с домашното принуждение  е прекомерно остарял, с цел да бъде наименуван феномен на съвремието. Още първата вълна феминизъм от началото на 20ти век, времето на суфражетките, маркира мащабите му. Едва през 70те стартират да се търсят механизми, законодателни и други за понижаване броя на жертвите на домашно принуждение и изобщо предварителна защита. И макар отделения великански финансов и политически запас виждаме, че неговото премахване е невероятно. Насилници има на всички места, това са заболели хора, с психически проблеми, садисти, които плануваното в закона наказване няма да спре. Това, което страната може да прави е да предизвиква жертвите да приказват, да притиска институциите да работят, да пази.

- Каква е ролята на доверието в полиция, прокуратура и съд за съмнението на жертвите да подават сигнали и в спокойствието на насилниците, че каквото и да сторят, ще им се размине?

- Разбира се, че това има значение и евентуално ги разколебава. Не би трябвало да подценяваме и срама на тези хора, мисълта, че са сбъркали в своя избор е толкоз смазваща, колкото и упражненото принуждение. Тук към този момент имат изключително значение публикуваните културни настройки, манталитета на околните, приятелите, изобщо обкръжаваща среда. Знаете ли има една надълбоко вкоренена концепция в българското схващане, че всички сме равни, което не е тъждество пред закона, а фактическо тъждество, концепцията, че всички сме хора с едни и същи благоприятни условия, като триумфа е артикул на шанс, а благополучие се поставя всекиму. Партньорът-насилник е персонален неуспех, с други думи провален си, тъй като не си съумял да видиш, това, което всички други доста преди теб са забелязали. Но в случай че мисленето е артикул на дълги и целенасочени политики, то ефикасната работа на институциите зависи директно от актуалната политическа воля.

Политическата поларизация, институционалната неустойчивост и груповата ненавист, това са проблемите, които би трябвало да преборим.

- Няколко неуместни думи пред ненадейно включен микрофон костваха политическата кариера на Вежди Рашидов, макар че на всички е ясно, че той не е принудител, а просто прекомерно непосредствен. Как гледате на станалото?

- Не считам за заслужено неговото премахване, въпреки да съм наясно, че в политиката няма правдивост. Изненада ме и лекотата, с която ГЕРБ се разделиха с една от най-знаковите си фигури. Вероятно, с цел да се успокоят геополитическите ни сътрудници им бе належащо и общественото линчуване на някой политик, е Рашидов им се сервира на тепсия. Мен не ме отвращават толкоз думите му, колкото ме отвращава лицемерието и двойния критерий на новия политически естаблишмънт.

- Ще има ли последствия за „ смеещия се “ Никола Минчев? Чуха се апели, че и той би трябвало да поеме отговорност.

- Не.

- В Съединени американски щати, а и доста други общества, кенсъл културата сега е във вихъра си и всеки прочут може да се окаже зачеркнат от през днешния ден за на следващия ден поради свое деяние или изявление. Да не би и ние да сме тръгнали в тази посока?

Не сме изолиран случай, въпреки и постепенно и тук проникват тези трендове. Хубавата вест е, че болшинството у нас не се подава елементарно на крайности. Всъщност това, което не би трябвало да позволяваме е всякакви кресливи малцинства, те са такива в целия свят, да влизат в ролята на съд и да отсъждат кое е вярно и кое не. Затова ни е належащо обучение, което не те вкарва в шаблон, което не те форматира по избран метод, а те учи да мислиш, да си сериозен. Да ти дава свободата да изречеш умерено своята истина и да я защитиш.

Днес живеем в повратни времена, в които ни се внушава, че унищожаването на свободата е в името на самата независимост. Това е машинация, „ културата на отрицанието “ е съд без физиономия и легитимност, не би трябвало да падаме в този капан. Вземете последния случай с Дж. К. Роулинг, опит да я „ заличат “ вършат хора, които нито имат нейния гений, нито нейните достижения. Нима това не е скандално. Омразата, гневът и неудовлетворението са в основата на „ културата на отричане “, не са мерило за положително, тъкмо противоположното е – катализира злото.

Ужасно е, че ставаме очевидци на края на една ера, в която образци бяха героите. От времето на героите преминахме във времето на жертвите.

- Острите реакции не постоянно са гаранция, че някой ще се засегне. Рядко сме виждали бурята на публично неодобрение да се излива толкоз мощно, колкото против претендента на ПП/ДБ/СС/ЕС за кмет на София Васил Терзиев. Той обаче наподобява решен да взе участие на изборите и има вяра, че възможностите за успеха са на негова страна. Вие сте едно от лицата, които се включиха в ИК по издигането на Вили Лилков като опция за „ десните “ гласоподаватели. Какви са претекстовете ви за това решение?

- Няма да приказвам толкоз за качествата на Вили Лилков, те са безспорни и нямат потребност от спомагателната обосновка. Ще кажа единствено, че той връща диалога за политиката, за полезностите, за политическия опит и знание. Уморих се от лустросани претенденти без никаква история в политиката, без никаква традиция, без капка политически триумф. Разберете, полезностите в политиката са артикул на обществените полезности и в случай че няма Бог, който да ни възпира, то устойчивите и непроменими във времето политически разбирания ни държат виновни, принуждават ни да действаме по избран метод. С други думи това са естествените репери на последващото ни политическо деяние. Идват нови генерации гласоподаватели, които образуват своята политическа просвета, в среда лишена от същинска политика. Те имат правото да чуят, че разказът „ няма ляво, няма дясно “ е подправен, той просто не е правилен. Проф. Вили Лилков и „ Синя София “ дават опция, провокират спор, а за мен това е значимо да излезем от клишетата и да приказваме всъщност.

- Все отново Терзиев чака лесна победа – дори на първи тур. Още нямаме публично име от ГЕРБ, другояче има „ главен обвинен “. Българска социалистическа партия са обичайно слаби в София, само че наподобява залагат на известна и гласовита кандидатка, а „ дясното “ ще е мощно разпокъсано. Каква е прогнозата ви – по какъв начин ще се развие вота тази есен?

- Нека забележим претендента на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия, изобщо да проследим по какъв начин ще се разгърне акцията. Рано е за прогнози при толкоз незнайни. Интересна ще е борбата за районните кметове и общинските съветници, на които обичайно не обръщаме внимание, а в последна сметка те образуват локалната политика. Подозирам, че националните тематики ловко ще се появяват в дебата за детските градини и тротоарите, само че това е неизбежно въпреки всичко става дума за ръководството на столицата. 

Инфо: tribune.bg